Силни и слаби страни? Няма такова нещо!
„ Какви са вашите мощни страни? A какви са минусите ви? “
Мисля, че умерено може да кажем, че в избран миг от нашата кариера на множеството от нас или ни се е налагало да отговаряме на тези въпроси по време на изявление за работа, или пък самите ние сме били тези, които са ги задавали. Това е показно за метода, по който гледаме на т.нар мощни и слаби страни – като две изцяло обособени и противоположни категории.
Аз обаче считам, че този метод към нещата е стар. В актуалната стопанска система на знанието всичко зависи от подтекста. Няма 100% правилни и 100% неверни отговори на който и да е било проблем, за това тази подредба към този момент не е изключително потребна.
Същото важи и за представянето на чиновниците в работата. „ Качества “ и „ дефекти “ са просто етикети, които слагаме на разнообразни способи на държание. В реалност никое държание не е положително или неприятно по своята същина, единствено дейно и неефективно според от подтекста.
Да вземем следния образец. Представете си, че съм самоуверен бизнесмен, който взема решения бързо и не се опасява да поема огромни опасности. Това са фантастични качества, когато скоростта на осъществяване на дилемите е от най-голямо значение и бизнеса има висока приемливост към неуспехите. От друга страна, същият този метод може да бъде повече от рисков, когато целта на компанията е безгрешното осъществяване на дадена задача и когато всеки неуспех може да бъде съдбовен.
В последна сметка какво съставлява способността ми да вземам решения бързо и да поемам опасности – качество или минус? Тя може да бъде и двете, според от обстановката. Именно това повода етикетите като „ мощни страни “ и „ слаби страни “ към този момент да нямат смисъл
Кога вашето държание ви носи позитиви и по кое време – проблеми?
Вместо да гледаме на мощните и слабите страни като на две противоположности, аз считам, че би трябвало да приемем другите изрази на нашето държание като част от един непрестанен набор, чиито краища съставляват разнообразни контексти. Вместо да запитвам кандидате за работа и чиновниците за техните „ мощни и слаби стани “, аз ги карам да помислят за обстановките, в които другите аспекти на тяхното държание са им от изгода, и за тези, в които им пречат. Кога те ги вършат по-ефективни, и по кое време саботират работата им.
Връщайки се към по-горния образец, способността ми да взимам бързо решения е извънредно скъпа когато периодите са къси и всяка минута е от голяма важност. Когато обаче е значимо една задача да бъде изпълнена методично и качествено, тази ми дарба може да се трансформира в проблем. В тези случаи иска ми се наложи да потисна естествения си жанр на работа, с цел да се оправям по-ефективно с работата си.
Вместо да разделяте аспектите на вашето държание на „ качества “ и „ дефекти “, би трябвало да ги поставяте в категории „ потребни “ и „ спънки “ съгласно обстановката. В последна сметка човек може да управлява държанието си и да подчертава върху естествените си качества, когато те му носят изгоди, и да ги потиска, когато му пречат.
Може да потърся помощ от коуч за метода, по който да употребявам аспектите от държанието си в другите обстановки, само че това не значи, че аз ще би трябвало да трансформира себе си и да „ поправя “ нещо в характера си, което някой смята за „ минус “.
Именно това е може би най-важната причина да се отървем от етикетите „ мощни страни “ и „ слаби страни “. Те съдържат стойностно категоризиране, което интензивно пречи на основаването на екипи с rразнообразни качества. Лидерите вредят както на чиновниците си, по този начин и на себе си, когато пробват да адресират „ минусите “ на другите, тъй като даже и да са несъответствуващи в обстановка А, същите тези „ слаби страни “ могат да бъдат повече от потребни в обстановка Б.
................
Ема Бръднър за Inc.com
Редактор: Георги Георгиев
Мисля, че умерено може да кажем, че в избран миг от нашата кариера на множеството от нас или ни се е налагало да отговаряме на тези въпроси по време на изявление за работа, или пък самите ние сме били тези, които са ги задавали. Това е показно за метода, по който гледаме на т.нар мощни и слаби страни – като две изцяло обособени и противоположни категории.
Аз обаче считам, че този метод към нещата е стар. В актуалната стопанска система на знанието всичко зависи от подтекста. Няма 100% правилни и 100% неверни отговори на който и да е било проблем, за това тази подредба към този момент не е изключително потребна.
Същото важи и за представянето на чиновниците в работата. „ Качества “ и „ дефекти “ са просто етикети, които слагаме на разнообразни способи на държание. В реалност никое държание не е положително или неприятно по своята същина, единствено дейно и неефективно според от подтекста.
Да вземем следния образец. Представете си, че съм самоуверен бизнесмен, който взема решения бързо и не се опасява да поема огромни опасности. Това са фантастични качества, когато скоростта на осъществяване на дилемите е от най-голямо значение и бизнеса има висока приемливост към неуспехите. От друга страна, същият този метод може да бъде повече от рисков, когато целта на компанията е безгрешното осъществяване на дадена задача и когато всеки неуспех може да бъде съдбовен.
В последна сметка какво съставлява способността ми да вземам решения бързо и да поемам опасности – качество или минус? Тя може да бъде и двете, според от обстановката. Именно това повода етикетите като „ мощни страни “ и „ слаби страни “ към този момент да нямат смисъл
Кога вашето държание ви носи позитиви и по кое време – проблеми?
Вместо да гледаме на мощните и слабите страни като на две противоположности, аз считам, че би трябвало да приемем другите изрази на нашето държание като част от един непрестанен набор, чиито краища съставляват разнообразни контексти. Вместо да запитвам кандидате за работа и чиновниците за техните „ мощни и слаби стани “, аз ги карам да помислят за обстановките, в които другите аспекти на тяхното държание са им от изгода, и за тези, в които им пречат. Кога те ги вършат по-ефективни, и по кое време саботират работата им.
Връщайки се към по-горния образец, способността ми да взимам бързо решения е извънредно скъпа когато периодите са къси и всяка минута е от голяма важност. Когато обаче е значимо една задача да бъде изпълнена методично и качествено, тази ми дарба може да се трансформира в проблем. В тези случаи иска ми се наложи да потисна естествения си жанр на работа, с цел да се оправям по-ефективно с работата си.
Вместо да разделяте аспектите на вашето държание на „ качества “ и „ дефекти “, би трябвало да ги поставяте в категории „ потребни “ и „ спънки “ съгласно обстановката. В последна сметка човек може да управлява държанието си и да подчертава върху естествените си качества, когато те му носят изгоди, и да ги потиска, когато му пречат.
Може да потърся помощ от коуч за метода, по който да употребявам аспектите от държанието си в другите обстановки, само че това не значи, че аз ще би трябвало да трансформира себе си и да „ поправя “ нещо в характера си, което някой смята за „ минус “.
Именно това е може би най-важната причина да се отървем от етикетите „ мощни страни “ и „ слаби страни “. Те съдържат стойностно категоризиране, което интензивно пречи на основаването на екипи с rразнообразни качества. Лидерите вредят както на чиновниците си, по този начин и на себе си, когато пробват да адресират „ минусите “ на другите, тъй като даже и да са несъответствуващи в обстановка А, същите тези „ слаби страни “ могат да бъдат повече от потребни в обстановка Б.
................
Ема Бръднър за Inc.com
Редактор: Георги Георгиев
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ